"Данъкът върху добавената стойност е трето поколение косвен налог върху потреблението. Той е внук на акциза и син на данъка върху оборота. Акцизите се наричат „данъци на греха“, защото облагат вредните и луксозни продукти и услуги", казва проф. Румен Брусарски, декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС.
"Идеята за възникване на ДДС е доста стара, вече има над сто години. Първи я прокарал немският предприемач Вилхем фон Сименс. Той е предложил да се смени системата от данък оборот и да се мине на многофазен данък", разказва данъчният консултант Валентина Василева.
Авторът на съвременния данък върху добавената стойност обаче е френският икономист Морис Лорет. През 1952 година той става министър на икономиката, финансите и индустрията. Тогава Лорет прави експеримент за ново облагане върху продажбата на продукти. Идеята е налогът да се начислява на всички етапи в търговията, но да се приспада от всяка следваща сделка и да се плати само на финала – от крайния потребител.
За първи път новият тип данък е тестван във френската колония Кот д`Ивоар през 1958 година. Експериментът се оказал успешен и през 1968 ДДС е въведено във Франция. Първоначално ставката е 16,66 процента. Няколко месеца по-късно е вдигната на 19 на сто, но пък е въведена диференцирана от 6 процента за чувствителни стоки. Днес във Франция стандартната ставка е 20 процента. Използват се и две две по-ниски от 10 на сто за лекарства, пътнически транспорт, входни такси за културни, спортни и развлекателни събития, хотели, квартири, ресторанти. С 5,5 на сто се облагат храните и книгите, включително и електронните. А свръхнамалена ставка от 2,1 процента се прилага за вестници и други видове фармацевтични изделия.
"В световен аспект ДДС е възприет като най-ефективният начин за облагане на потреблението. От скоро той се прилага и в държавите от от Персийския залив. Изследователите на този данък са наблюдавали, че най-често държавите са започвали с няколко намалени ставки и с многобройни изключения от облагането с ДДС. След това с течение на годините са се опитвали да намаляват диференцираните ставки и изключенията. Проблемът обаче е, че веднъж дадени е много трудно те да бъдат премахнати", обяснява директорът на Дирекция "Данъчна и осигурителна политика" в НАП Росен Иванов.
Всички държави-членки на Европейския съюз облагат крайното потребление с данък добавена стойност. Според директивата основната ставка не може да е по-ниска от 15 процента, а намалената не трябва да е под 5 на сто.
Към 1 януари 2020 година единствената европейска страна, в която няма диференцирана ставка е Дания. Там облагането с ДДС е 25 процента. С 2 пункта повече е в Унгария. Това е и най-високият данък върху добавената стойност в рамките на ЕС – 27 на сто.
Най-ниско е ДДС-то в Люксембург – 17 процента. Във Великото хецогство се прилагат и две намалени ставки. Едната от 8 процента е за облагането на газа за битово отопление и за електричеството. Втората е свръхнамалена. Тя е за храните, медицинските продукти, книгите, детските дрехи и обувки и пътническия транспорт. Тези стоки се облагат с 3 процента ДДС.
Люксембург е една от петте страни, които са се възползвали и от правото да въведат специална междинна ставка. Размерът ѝ е 14 на сто. С нея се облагат рекламни услуги и материали, както и виното. Най-масовите ставки в Евросъюза са 20 и 21 процента. ДДС от 21 на сто има в – Белгия, Чехия, Испания, Литва, Латвия, Нидерландия. 20 процента е данък добавена стойност в – Австрия, Естония, Франция, Словакия и България. У нас този налог е въведен за първи път през 1994-та година. Тогава ставката е била 18 на сто.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Бистра Бончева: Социалните предприятия са на ръба на оцеляването
МАЕ: Настоящата енергийна криза е по-тежка от тези през 1973, 1979 и 2022 г., взети заедно
Настроенията в германската автомобилна индустрия се влошават
Apple се сблъсква с технически проблеми по очаквания сгъваем iPhone
Хаосът във външната политика на ЕС подсказва, че е време за реформи
Кой печели и кой губи от затварянето на Ормузкия проток?
Без вода в части на София заради ремонти
ЕК призова за максимална сдържаност: Изтича ултиматумът на Тръмп към Иран
В тежко състояние е мъжът, транспортиран с хеликоптер от Сандански в София след изгаряния
Обедна емисия
Засилен трафик и ограничения по магистралите преди Великден
Кими и Джордж ще могат да се борят един с друг, засега
Влахович отново се контузи
Яник Синер гази в Монте Карло
БФС взе решение за головете в Добрич
Мачовете по телевизията днес, 7 април
ЦСКА ще бие Левски с 2-3 гола и Лудогорец ще стане шампион
Какво символизират цветовете, с които боядисваме великденските яйца?
5 храни, които да премахнете от менюто си, ако сте 40+
Цветно настроение в пролетния маникюр (+Снимки)
Почина певицата Янка Рупкина
Тест с карти: Какво ще се промени в живота ви до една година?
15 рецепти с агнешко за Великден
Хванаха за ден 35-ма шофьори с алкохол или наркотици
Кантарджиев нарече безумства приказките за свързаност между ваксината срещу морбили и аутизъм
Хороскоп за 8 април 2026
Местност край Варна остава без вода
Григор Димитров отпадна на старта в Монте Карло
Тъжна вест! Почина Янка Рупкина
Астрофизикът Ави Льоб с нова теория: Комета може да има изкуствен произход
Магнитни бури през април: Какво да очакваме от Слънцето
Инструмент на НАСА за търсене на вода ще изследва Южния полюс на Луната
Екипажът на „Артемида II“ завърши историческо прелитане край Луната
SpaceX отлага тестовия полет на ракетата Starship, предназначена за Марс
Нов вид торбеста жаба, открита в Перу, е застрашена от климатичните промени